Гатанки

ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ И ВРЕМЕ

Син-зелен лист цялата земя нахлупил.
Небето

Златна пшеница в синя паница, паницата некупена, над земята захлупена.
Небето

Син вир дъно няма.
Небето

Модра паница с свещи забодена; мина черен фенерджия, та ги запали, та горяха, докато дойде бял фенерджия, та ги изгаси.
Небето и звездите, нощта и деня.

Прострях кожа биволешка, сипах грах, турих гълъб да го пази.
Небето, звездите и месецът.

Поле немерено, овци неброени, рогат овчар чувач.
Небето, звездите, месецът.

Една тава пълна с лешници, по средата само един орех.
Небето, звездите и месецът.

Синя риза и бройница, пълна с просо и пшеница, и две дюли миризливи.
Небето, звездите, слънцето и месецът.

По тавана свещи горят.
Звездите.

Бела погача над керемиди виси.
Месецът

Не е слънце, не е огън – свети и обикаля.
Месецът

Златна кокошка с златни пилета.
Месецът и звездите.

Един кон из яйца ходи и нито едно яйце не строши.
Месецът и звездите.

Двама братя и денем и нощем се гонят и пак не могат да се стигнат.
Слънцето и месецът.

Една капка мед по всичкия свят.
Слънцето.

Мотовило вило, отгоре било, ни вода пило, ни хляб яло, дома дошло, зад врата се скрило!
Слънцето.

Пошла баба на пазар, затворила, заклопила, като се върнала у дома, харамия нашла.
Слънцето

Мета, мета, не се измита, нося, нося, не се изнася.
Слънчевата светлина в стаята.

Снага няма, а се движи, къде ходиш – все по тебе.
Сянката.

Виждам го, пипам го, пък не мога да го хвана.
Сянката.

Сечи, коли, кръв не пуща.
Водата.

Вържи, коли, кръв не пуща, ходи, броди, път не става.
Водата.

Червен бик из поле реве.
Пороят.

Сивко висна, цялата земя стисна.
Ледът.

Чисто, лъчисто, като го хванеш, вода ти пуща.
Ледът

Дълга Яна кривулана глава има, сянка няма.
Реката.

Дълга Мара сянка няма.
Реката

Дълга тънка невестица снага има, сянка няма.
Реката.

Без нозе, без крила, без снага; не види се, не чува се, бърже лети, не стига се.
Времето.

Брат и сестра все се надварят кой по-дълъг да стане.
Денят и нощта.

Двама братя все се гонят и не могат нито да се стигнат, нито да се срещнат.
Денят и нощта.

Търкулна се черно кълбо из село, въз село, та натърти цяло село.
Нощта.

Търкулна се черно кълбо, та измори целия свят.
Нощта.

Квачка с дванадесет пилета.
Годината с дванадесетте месеца.

Едно дърво има дванадесет клона, на всеки клон има по четири гнезда, в всяко гнездо има по седем яйца.
Годината, месеците, седмиците и дните.

Зъби няма и пак къса.
Зимата.

Колкото е зла, толкова да е и дълга, светът би загинал.
Зимата.

Стара е и беловласа, зъби няма, а всичко яде, цял ден съска, цял ден хапе.
Зимата.

Четири дъщери на една майка: най-старата е зла, та бясна, белокоса, беловласа, с бели дрехи облечена, само съска, зъби няма, а света наяжда; другата е хубавица – все е в бяло и зелено, цял ден ходи, цял ден шета и песни пее; третата е работлива, все работи, не запира, храна сбира за все живо; по нея е най-малката, най-гиздава, в кола седи, кошове кара и цял народ храни.
Годината и четирите годишни времена.

Чуваш го, а го не виждаш.
Вятърът

То те бие, ти го не виждаш.
Вятърът

Слушаш го, че пищи, а го не виждаш.
Вятърът.

Шило-бодило по гора и поле ходило, къде минало, трън не оставило.
Вятърът.

Бесен зет, сляпа щерка, ниска майка, висок татко.
Северният вятър, южният вятър, земята и небето.

Скокна перушан, подскокна, всичката земя потресе.
Гръмотевицата.

Чакат ме, викат ме, когато дойда, всеки бяга, та се крие.
Дъждът.

Дълга тънка невяста сама си гроб копае.
Дъждовната капка.

Една черна биволица в себе си вълци крие.
Мъглата

Черно кълбо по поле се търкаля.
Мъглата.

Цялото поле с вода посипала, а мравка не може да се удави.
Росата.

Сутрин я има, вечер я няма.
Сланата (може и росата).

От небето неща пада, на земята не се топи, в водата се топи.
Снегът

Една бяла черга вред земята покрива.
Снегът.

РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Разтърбушена майка, хубаво дете, палаво внуче.
Лозата, гроздето и виното.

Дърво му баща, шума му майка.
Гроздето.

В гъста гора ходих, тлъсто птиче хванах, месото му изядох, а кокалите хвърлих.
Гроздето

Равни пътища, сухи кютюци, а вода пускат.
Лозята.

Една бяла къщурка с една греда подпряна.
Гъбата.

Пролет се облича, есен се съблича.
Дървото.

Сутрин носи бели дрехи, на пладне зелени, вечер жълти, през нощта голо остава.
Дървото през сезоните.

Кожата черна, сърцето бяло.
Кестенът.

Имам един вол, додето му не откъсна опашката, в обора не влиза.
Крушата.

Кокалите му отвън, месото му отвътре.
Лешникът

Малко гърненце – сладко варивце
Лешникът

Четирима братя под една шапка спят.
Ореховите ядки.

Четирма братя в една риза спят и не могат да се видят.
Ореховите ядки.

Вън му яденето, вътре му гърнето.
Сливата.

Пълна кутия с дребни мъниста.
Смокинята.

Червено яре, отвътре му козината.
Шипката.

Царят в зелено облечен, войниците му в червено.
Шипковото дърво.

Една топка с четири мръвки в нея.
Ябълката

Дълго, дълго като въже, да я въже, не е въже, драска, драска като котка, да е котка, не е котка; уши пули като заек, да е заек, не е заек.
Къпината.

Имам въже, не е въже, като въже, ама има нокти и дере.
Къпината.

Надолу му главата, нагоре му нозете.
Лукът праз.

Имаше един дядо, с петдесет кожуха облечен, кота е студено, пак замръзва.
Лукът кромид

Четиридесет братя в една черга се завиват.
Лукът чесън.

В зелен вир черни очи.
Динята с семето.

Мотовила-вила, ни ти вода пила, ни ти треска пасла, а педя сланина нарасла.
Тиквата.

Смотала се, завила се и на плет се обесила.
Тиквата.

Червено, мънинко, царя от пътя отбива.
Ягодата.

Коса има, ама глава няма.
Житният клас.

Имам два коня: тоя, който е охранен, не може да ходи, та пада на място, а тоя, що е слаб, прерипа през плета.
Житото и плявата.

Краката му власати, главата му се клати.
Просото.

Растох, растох девойчински, поклоних се невестински: сякоха ме като риба, влякоха ме като була, чукаха ме по главата като змия.
Ръжта.

Расте като девойка, срамува се като невеста.
Ръжта.

Златна царица с свилена косица, в шума облечена, от полето довлечена.
Царевица.

Червено гърненце под земята ври, над земята зеленее.
Цвеклото.

Черен калугер в земята, дрехите му върху земята.
Ряпата.

Лиже сол като вол, да е вол, не е вол, има миша опашка.
Ряпата.

Бяла гъска на един крак стои.
Кокичето.

На зелено дръвце – бяла камбанка
Кокичето

По полето свещи горят, вятър духа, не ги гаси, слънце грее, не ги топи.
Жълтият минзухар.

На всяка ридчинка и свещичка.
Минзухарът.

Зимата се съблича, лятото се облича.
Растението.

Сам царят вечеря, сабята му трепери.
Агнето като бозае.

Нищо не е изгубила, а все дири.
Кокошката.

Една невеста облечена в триста ризи, като духне вятър снагата й гола.
Кокошката.

От бял камък се ражда, цял свят събужда.
Петелът.

Живо перушато: на главата му червен гребен, опашката му сърп.
Петелът.

Седи Мира покрай вира, та си чака сина от синджира.
Патицата.

Отдолу иде агата, червена му брадата.
Пуякът

Задала се сватба с сто свата и двеста байрака.
Козата.

Сто войници тръгнаха, двеста копия дигнаха.
Козата.

Рога носи – вол не е, мляко дава – крава не е, брада носи – поп не е.
Козата.

Малко детенце с брада се ражда.
Ярето.

Четирима братя брадати все се гонят и не се настигат.
Конските крака.

Животина в средата стои: отдоле желязо, отгоре дърво.
Конят с подкови и седло.

Весден дъжд вали, цялата земя намокри, четири пръчки останаха сухи.
Кравата и вимето й.

Когато се родих, с четири свирки свирих; докато поживях, цял свят обходих; когато умрях, едвам тогава хоро се отиграх.
Волът сукал, обиколил света с работа, като го заклали, направили цървули.

Ни родило, ни плодило, цял живот товар носило.
Мъската.

Все преде, а конци не пуща.
Котката.

Нищо не е изгубила, а все търси, нищо не я боли, а все охка.
Свинята.

Месото му се яде, а млякото му не се пие.
Свинята.

Чудно ми, чудно бубаче, на чуден камък седеше, чудна ми песен пееше.
Пчелата.

Тъмна девойка в тъмен дол седи, тъмна песен пее и жълта риза везе.
Пчелата.

Чудна малка девойка из ливади летяла, чудни песни пеяла, като се дома върнала, блага гостба сготвила.
Пчелата.

Две глави, две ръце, шест нозе и десет пръста.
Ракът.

Иво се вози на девет нозе; и напред ходи, и назад ходи, сам господ гледа, и той се чуди
Ракът.

Имам си една сестрица, все влажна стои.
Рибата.

Ни клано, ни драно, с очи отворени, с уши затворени.
Рибата.

В кърпа извадено, на лист израснало, само гроб си навило.
Копринената буба.

Сам кадия, сам сайбия.
Вълкът.

Пили, вили, нищо не оставили.
Вълците.