“СУРВА” или НОВА ГОДИНА
1 Януари

Народът слага началото на календарната си година в зависимост не само от астрномически особенсоти. У нас като “Нова година” се счита и първи септември (Св. Симеон), и Андреевден, и Игнажден, и Св. Васил, и други дни. Общопризнаваната е 1 януари, който съвпада със Св. Васил Велики.

Това е забележителен обичай, който е най-отличителният за народната Нова година, а това е “сурвакането”. За сурвакането няколко дена още преди Нова година във всяка къща, в която има момчета – от 3-4 годишни до 15-16 годишни се приготвят свежи дрянови пръчки. За тази цел момчетата ходят нарочно в гората. Въпреки силния студ по това време, момчетата въоръжени с ножове и секирчета, заминават шумно и донасят надвечер цели снопчета с едри напъпили дреновици. Грижата пък на майките, бабите или сестрите е да изплетат една от тия пръчки, като превиват клончетата им на венчета, накичват ги с червени вълнени конци, с едри и снежнобели пукани царевици, със сребърни и дръги парички, на някои места и с мънички като пръстени и монети кравайчета. Така накичените пръчки се наричат “сурвачки”. Никакъв подарък за малкото момченце на село не е по-приятен от една хубаво накичена сурвачка.

Сутринта на Нова година всяко момче удря по няколко пъти със сурвачката майка си, татко си и всички домашни (роднини) с дълго пожелание:
Сурва, сурва година!
Весела година,
Пълен клас на нива,
Жълт мамул на леса,
Червено грозде на лоза,
И жълта дюла в градина,
Пълна кесия с пари…
Сурва, сурва година,
И до година със здраве!

25 ГОДИНИ СТУДЕНТСКИ АНСАМБЪЛ “ЗОРНИЦА”

Датата беше 15 декември, мястото – театър “Българска армия”, а събитието – концертът по случай 25-годишнината от основаването на Студентски танцов ансамбъл “Зорница”.

Концертът събра няколкоко стотин зрители в препълнената зала на театъра (билетите не стигнаха и се наложи продажбата на билети за правостоящи), които имаха възможността да се насладят на двучасовия спектакъл, представен от танцьорите и музикантите на ансамбъла.

Танците, които бяха показани на сцената, представяха всички етнографски области на България… Редуваха се мъжете и жените на сцената в надиграване, сменяха се костюмите, темпата, настроенията, за да се получи в самия край една приказна феерия на цветовете и ритмите. Танцьорите изпълниха всичко с много настроение – от самото начало до финалния акорд, което успяха да предадат на своята публика. На сцената бяха показани забравени танци, като “Полята на добруджа”, “Трима шопа три зевзека”, “Момински пролетен танц” с което танцьорите на ансамбъл “Зорница” още веднъж доказаха, че са едни от най-ярките пазители на българската фолклорна танцова традиция.

Специални благодарности бяха изказани към ансамбъл “БАЛКАН” и неговият ръководители Кирил Чирпанлиев и Милена Чирпанлиева, ансамбъл “Филип Кутев”, ансамбъл “Младост” гр. Монтана, Александър Георгиев, Балканфолк ООД, ИНВОЙС ООД.

“Зорница” направиха това, което обещаха в самото начало на концерта: Не ни разказаха своята история с думи… Направиха го с танци… Оставиха ни да се потопим, заедно с тях, в магията… Магията на танца…

Българските народни хора и ръченици са дял от нашето народно творчество, създавано в течение на векове. И както в чудно хубавите словесни форми, песните, носиите, шевиците, традициите и обичаите, така и в хората и ръчениците са изразени темпераментът, прекрасните качества и стремежите на нашия народ, любовта му към труда, свободата и красотата, мъдростта му, храбростта, находчивостта, силата, издръжливостта, пъргавината и ловкостта му и тънкото му чувство за хумор. Народните хора и танци са се появили спонтанно. Те отразяват живота, създават настроение и правят почивката или празника му по-пълен и по-радостен, и както е бил богат на събития и преживявания живота на хората, така разнообразни по движение и ритъм са и възникналите народни хора.