За да разберем как живеят възрастните, достатъчно е да видим как играят децата.

Очите на детството повече от очите на всяка друга възраст са в съгласие с душата и заради това детската игра никога не е игра сама за себе си, а сътворяване на света.

Народната песен ни представя някогашното семейство, като “дърво столовато”, чиито “върше” са милите внуци: всичко в живота на детето – от раждането, та до първите трепети на “младите младини” -  е оплодено от това именно единство, от неговите празници и вярвания, от неговата поезия. Но животът на възрастните, претворен в детските игри, става неочаквано по-поетичен, отворен към хубостите на света, пълен с ония прости радости, без които няма щастие.

Годините са сменяли години, а столетията – столетия, но игрите на децата са приличали на игрите от детството на техните бащи и дядовци, били са по думите на бай Гено Дзанев от град Брезово “игри по предания, одтанали от старото време”.

1. Аката баката чуката бе,
андерсан ис домине,
кики рики до мастики,
анфричук.

2. Онче, бонче, счупено пиронче
риба щука махай се от тука.

Играят двама души. Необходими са 9 зърна боб за единия и 9 царевични зърна за другия участник. Всеки от играчите се стреми да направи „дама”, т. е . да подреди три от зърната си на един ред в хоризонтално или вертикално положение. Който първи направи дама, има право да вземе едно от зърната на противника си. Играчът, останал само с три зърна може да ги мести без ограничение на всяко свободно място, за да пречи на своя противник да прави дама. Играта печели този, който успее да вземе 7 броя противникови зърна, така че останалият с две зърна участник да не може да направи повече дама.

Взема се дебела около 1 см пръчка от здраво дърво, с дължина около 25 -30 см и се подостря от единия край като колче. Това колче, наречено „писи”, се забива в земята с лек наклон. Участниците, въоръжени с различни по големина пръчки, застават срещу писито на около 10 – 15 м от него и отбелязват ограничителна черта. Изреждайки се един след друг, те хвърлят пръчката срещу писито, като се мъчат да го улучат. Улученото писи излита от удара. Този, който не улучи с удар писито, става негов пазач и отива да донесе пръчките на останалите играчи. Печели играта този, който удари най-далеч писито.